ЗАХЛЕБЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; захлèбя̀ се, захлèбѝш се, мин. св. захлèбѝх се, св., непрех. Диал. 1. Снабдявам се, задоволявам се с хляб. На другия ден Тасе Стоичков му съобщи, че брашно е вече пристигнало в кооперацията. Танчо отиде веднага. – Ще се захлебиш и ти, а? – и разлисти списъка. Кр. Григоров, ТГ, 102. // Задоволявам отчасти глада си с хляб. Вземете по някой залък, да се захлебим, доде стане манджата.

2. За житни зърна – наедрявам. По Гергьовден падна дъжд и зърното се захлебява. Ст. Илчев и др., РРОДД, 155.


Източник: Речник на българския език (онлайн)